Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Кирил и демокрацията, която му пречи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма как, налага се да започнем с някои азбучни истини, тъй като, оказва се, някои от управниците ни съвсем не са наясно с тях. Демокрация означава власт на народа. А тази власт се упражнява посредством ясни закони и правила. Да, в някакъв момент може да се окаже, че някои от тях са остарели, трябва да бъдат редактирани или направо заменяни с други. Но тези промени не стават, защото на някой новоизлюпен политик така му е хрумнало. Промените отново се извършват по предварително определен ред.
За краткото си пребиваване в българската политика Кирил Петков показа три основни неща. Първо, умее да се усмихва и като цяло да се саморекламира добре, второ, склонен е да обещава всичко на всички и, трето, никак, ама никак не харесва основополагащите правила на демокрацията.
Кирил не просто излъга за канадското си гражданство и подписа декларация с невярно съдържание. През цялото време, докато течеше този сюжет, а дори и след окончателното решение на Конституционния съд, той продължаваше да твърди, че не е направил нищо нередно. А по-притеснително от тези твърдения е обстоятелството, че той наистина мисли това, което говори. Кирил съвсем искрено смята, че не е направил никаква грешка, че най-нормалното нещо на света е, когато някакво правило ти пречи, моментално да го нарушиш.
Ако фронтменът на „Продължаваме промяната“ беше останал единствено с това нарушение на Конституцията, нямаше да имаме основания да се притесняваме много. Бихме могли дори да го оправдаем, да си кажем така – човекът няма политически опит, а и в желанието си по-бързо да започне да работи за България е направил малка грешка, да не се буквализираме толкова. Само че премиерът продължи и в последващите си изяви да показва, че няма никакво желание да се съобразява със законите.
По време на онзи шоуспектакъл, наречен „преговори в мола“, Кирил съвсем откровено нареди на главния прокурор да си ходи, „за да не се занимавам с него“. Тук ще помоля читателите да се абстрахират от личното си отношение към Иван Гешев. Сигурно е, че много от вас не го харесват, а също толкова сигурно е, че много пък, обратното, одобряват дейността му. Това в случая няма никакво значение.
Единственото, което е важно, е, че при демокрацията, където разделението на властите е основен принцип, е абсолютно невъзможно някой политик, още повече тогава кандидат за премиер, да произнесе подобна фраза по адрес на главния прокурор. След като Кирил, който тогава беше само един депутат, си позволява да проявява подобно отношение към представител на друга власт, представете си как ще се държи, след като вече зае премиерския пост. Днес много хора критикуват Бойко Борисов заради начина, по който кадруваше навсякъде. Основателни са тези критики. Но нека бъдем така добри и да критикуваме от принципни, а не от лично-субективни позиции. Нека да прилагаме едни и същи критерии към всички. Ако ще се караме на Бойко, задето не се е съобразявал с демократичните процедури, трябва да се караме и на Кирил, чиито изказвания показват точно същото нежелание за съобразяване с правилата на демокрацията.
А сега ще обърна вниманието ви върху основния постулат на демокрацията. Той гласи, че в демократичните общества управляват тези партии и политици, за които е гласувала по-голямата част от избирателите. През изминалите дни Кирил показа, че и това демократично правило не му е по вкуса. Директно каза, че Йорданка Фандъкова трябвало да отстъпи поста си на някой друг.
Тук отново ще ви помоля да се абстрахирате от личните си оценки за работата на г-жа Фандъкова. Единственото, което има значение, е, че тя е кмет на София, защото столичани са гласували за нея. И ще продължи да кметува, докато хората гласуват за нея. Честно казано, леко неудобно ми е, че трябва да повтарям подобни азбучни истини, но явно се налага. Защото се оказва, че Кирил и вероятно немалко негови фенове и последователи вярват в неща, които нямат нищо общо с демокрацията. Убедени са например, че щом не харесват Гешев, Цацаров, Фандъкова или който и да било друг, въпросните личности трябва моментално да напуснат заеманите постове и колкото се може по-бързо да се скрият вдън земя.
Подобно убеждение не просто показва липсата на елементарна политическа култура. То е и опасно. Защото подрива основите на демократичното общество. Постоянните призиви за „почтеност“ и скоростното отстраняване на „непочтените“ не могат да служат като оправдание за нарушаване на базисни демократични правила. В едно съвременно общество е абсолютно немислимо някой политик, пък бил той и премиер, да призовава избран от хората управленец да напуска заемания пост. Единственото избирателите са тези, които назначават и уволняват кметовете, управляващите партии и президентите. И ако някой политик си позволи да говори в посока, различна от тази, предписана от това правило, той извършва тежко посегателство срещу демокрацията.
Разбира се, давам си сметка, че на някои читатели тези мои разсъждения могат да се сторят маловажни на фона на тежките проблеми, пред които е изправена страната ни. След като Ковид епидемията изобщо не е изчезнала,а цените на всичко постоянно растат, не е толкова важно дали политиците нарушават правилата на демокрацията, ще кажат някои.
Обаче няма да бъдат прави. Можем да имаме безброй справедливи критики към обществото, в което живеем през последните 32 години. Но трябва да признаем едно. Това общество е много по-демократично от онова отпреди 10 ноември 1989 г. И затова всяко посегателство върху демокрацията трябва да бъде пресичано още в зародиш. Това, че някой политик е симпатичен, не спира да се усмихва и е много добър в авторекламата, изобщо не означава, че трябва да му се позволява да руши принципа на разделението на властите.
Ако „Промяната“ означава да не уважаваш демократичните правила, категорично трябва да застанем срещу нейните носители.
